Asya Metodieva's Blog

Преди да се родя и след това

Posted in Uncategorized by Asya Metodieva on ноември 12, 2009

10532

Нямам ясен спомен какво точно се е случило през есента на ’89. Скъпият ми дядо – убеден социалист, твърди, че всичко, което се говори днес за “едно време” е едностранчиво. Родителите ми – хора на прехода, върли противници на славните тоталитарни времена, ме възпитаваха, че каквото и да е сега, е по-добро от онова, предишното. Така детето порасна. И след 20 години демократични премеждия е едва на 22. Чак ме хваща яд, че едва ли не на косъм нямам макар и малка представа в първо лице за важния исторически момент, чиято връстничка съм всъщност.

Берлинската стена я усещам. Вероятно защото цял един континент си спомня за нея с едно общо чувство – радост, че стената е разрушена и надежда, че никога няма да бъде изградена наново.  И днес човек може да се снима до парче от “бариерата”, разделяла Изтчочна и Западна Германия. Никой политик не прави опит да създаде илюзията, че това не се е случило. Напротив, фотоси и възстановки, пръснати из центъра на Берлин, от месеци разказват и припомнят. Липсата на единодушие по отношението на родните 20 преходни лета обаче, още ме обърква.У нас миналото го дават по телевизията – най-често под формата на поредния списък с агенти, огласен от Комисията по досиетата. А политическите оценки за промените, започнали през ноември 1989-та, и днес звучат някак противоречиво. Юбилейно всички телевизии показаха историческите кадри с изненаданата физиономия на Тодор Живков, когато му съобщават, че го изпращат да “заслужен отдих”. И какво от това?

 “Изгубеното поколение” като че ли няма формирана емоция за събитията, дали начален старт на новото време, в което двайсет години по-късно самите ние вече сме граждани.
За съжаление, не се намери и достатъчно вярващ си политик, който да  ни убеди повече в това колко хубаво нещо е демокрацията, отколкото в това колко е лошо да живееш в комунизъм. Пак юбилейно и пак по малкия екран видях първите двайсет години от “новата ера”, събрани в различни разкази, филми и репортажи. Най-силното усещане, което остана у мен, беше професионална завист към колегите журналисти, които са имали историческия шанс да отразят януари ’97-ма. Като част от първата следтоталитарна реколта обаче, не ми стана ясно какво ни се случи политически. След цялата противоречивост на събитията и идеите, изтърколили се, докато ние сме влизали и излизали от пубертета, се оказва, че сега трябва да бъдем избиратели, да взимаме решения, да умеем да протестираме. И най-важното да си даваме сметка защо. С риск да прозвучи детински, май пропуснахте да ни научите. Струва ми се, че близкото минало си остана една носталгична абстракция, която от горе на всичкото я виждаме само по телевизията. Никой не направи опит да я доближи до децата, които раснат сред собсвените си правописни грешки и да им разкаже защо е важно да я познават. Тъкмо затова и глаголът “празнуваме” сякаш звучи малко недообяснен, когато отброяваме 20-те години след свалянето на Тодор Живков от власт. Остава надеждата, че по-любопитните са направили косвена емоционална връзка с фойерверките пред Бранденбургската врата.

Advertisements

Един коментар

Subscribe to comments with RSS.

  1. Елица said, on ноември 13, 2009 at 10:13 am

    Макар седем годишна през 1989-та, си спомням ясно онази запомняща се Живкова физиономия…Някак си по детски наивно искрено му съчувствах и сажалявах за настъпващите събития. Невъзможно е да искаш нещо, което не познаваш, до което не си се докосвал. По-лесно е да се придържаш към старото,добре познатото и изпитаното…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

cokyon

Yenilikçi düşünceler Ve Hayattan zevk alma amacıyla diyelim. Kesin bir alanı yok sitenin.

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: