Asya Metodieva's Blog

Усещане за страна

Posted in Uncategorized by Asya Metodieva on ноември 14, 2009

12966_1202123627654_1665488952_499582_3248339_n       Най-високата емоционална точка от концерта на Любе в София вече е вдигнала на крака някои от феновете в залата. Публиката е нетърпелива да чуе най-големите хитове на групата. Николай Расторгуев усеща нивото на патриотичния градус и запява “Давай за”. Настроението продължава да се катери по стените на зала 1 на НДК и всички запяват с него. Големият екран на сцената, който до момента е прожектирал клипове на Любе, сега ни пренася на Червения площад.  Визуалният акомпанимент на една от най-обичаните песни ( “Давай за”) е самият Владимир Путин, който заедно с Дмитрий Медведев крачи важно из центъра на Москва. Никой в залата не протестира. Никой не хвърля яйца и домати. Руснаците обичат своя Путин – независимо дали е в позиция на премиер или президент.  За обикновения гражданин той олицетворява държавата.

       Давам си сметка, че вероятно преди 20 години ЛЮБЕ е създадена тъкмо с идеята да се превърне в нещо като музикален обединител на нацията, като възпитава патриотично усещане у хората. И когато песните им бъдат изпяти в реалното или визуалното “присъствие” на най-значимите държавни мъже, посланието към публиката е безспорно – родината Русия и държавата Русия са едно цяло. И гласът на Расторгуев те грабва по такъв начин за гърлото, че се превръщаш в един от тях. Соц ли ви звучи? Нищо подобно, просто някои страни имат подход към своите “поданици”.

       Подход, който нямаше как да не ми направи впечатление в седмицата, когато институциите в България започнаха да се замерят с кал. Волно или не, повод за това станаха посланиците ни в САЩ и Турция, около които първоначално се заформи междуинституционалният скандал. Президентът и премиерът си размениха провокативни реплики, чуха се заплахи, квалификации. В битката между “Дондуков 1” и “Дондуков 2” се включи и парламентът и заговори за импийчмънт на Георги Първанов. Словесната престрелка ескалира дотам, че накрая го отнесоха учените от БАН, които бяха “набедени” за приятели на президента и наречени от финансовия министър Симеон Дянков “феодални старци, които събират заплати и не правят наука.”

       Своебразният междуинституционален “пейнбол” тъжно намекна за пореден път, че моделът “Любе” у нас е невъзможен. За нас, българите, от векове родината и държавата са две различни вселени (нещо, което в известен смисъл е било оправдано по време на робството). Днес и в България обаче държавниците се дистанцират от държавата. Всеки ден разработват стратегии и контраатакуват като самостоятелни фигури по шахматната дъска на властта. И някак, улисани в политическата си игра, все повече заличават възможността хората да повярват на институциите и да започнат да изпитват респект към тях като към името България.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

cokyon

Yenilikçi düşünceler Ve Hayattan zevk alma amacıyla diyelim. Kesin bir alanı yok sitenin.

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: