Asya Metodieva's Blog

Кратък и непретенциозен зрителски коменрар на филма „Източни пиеси“

Posted in Uncategorized by Asya Metodieva on декември 13, 2009

Българските филми (или поне онези 100-200, които съм имала удоволствието да гледам) имат един генерален проблем – свършват някак внезапно. Или финалът им е толкова „отворен”, че оставя усещането за липсата на надпис „следва продължение”. Позволявам си да абсолютизирам от позицията на зрител, който обича т.нар. българско кино, без да го дели на „ново” и на „старо”. Така, изпълнена с очаквания и „ориентирана” от шумната реклама и многобройните международни отличия, отделих час и нещо за „Източни пиеси”. Съвсем в духа на горепосоченото твърдение, на финала на поредния роден кино шедьовър, ми се прииска да си задам въпроса:  „Къде е млякото?”

Оставям шегата пред малкия екран, защото „Източни пиеси” откровено ме разочарова. И вероятно не защото филмът е несполучлив, а защото очакванията, родени от рекламния шум, не намериха удовлетворителен отговор.  И тъй като гледането на филм е преживяване, сравнимо с човешките отношения, посредата ми доскуча. И се опитах да погледна на сюжета през очите на чуждестранен зрител ( все пак признанието, което получава най-новата българска лента навън, е безспорно). Да речем гражданин на Швеция, Швейцария, Австрия или..Австралия; човек с оскъдна представа за мистичното място България. И така – сядам и гледам. След финалните надписи си давам сметка, че ако лицето х говори на турски, разхождайки се по българска улица, ще бъде пребит като куче. Нима ви казва нещо различно репликата, произнесена в допълнение на уличната сцена: „Не искам да имаш нищо общо с тези хора, българите.”

  От „Източни пиеси” (чието множествено число остана необяснимо за мен от гледна точка на сюжета) научих също, че бул. Витоша е едно от най-тъмните места на света. Но най-вече разбрах, че младите хора в новоприсъединилата се към ЕС страна са предимно скинари  и наркомани; хора без амбиции и апетит към живота, хора, чиято цел (разбира се стимулирана материално от силните на деня) е да унищожат турскоговорещите себеподобни. И някъде там сред ценностните отломки на прехода, сред беззаконието и в борба с хероиновата зависимост, почти на бял кон главният герой прави своята драматична изповед за скапания живот, който е принуден да води. Разбрах, че той не иска да бъде „реален”, а „кристален”, но в целия час и нещо някак не успя да ме убеди. Дори на финала, когато с пътуването си към „голямата любов” , трябваше да ми внуши, че „има светлина в тунела”.

Вижте, съвсем не смятам, че новото българско кино е длъжно да рекламира собствената си родина. Дори напротив. Но „Източни пиеси” предлага абсолютизиращи и преекспонирани сюжетни линии, от които аз самата като млад човек, избрал да остане в България, настръхнах. Всъщност Витошка далеч не е толкова тъмна. И всеки от нас го знае с изключение на хората от Швеция, Швейцария, Австрия и Австралия.
         Рискувам да не отделя достатъчно внимание на същността, а именно психологическата метаморфоза на главния герой, затова ще кажа няколко думи. Той така и не отговори на важните въпроси, които си зададе, така и не стана ясно дали си дава сметка защо си заслужава да научи техните отговори. Аз видях човек, който въпреки усилията си да избяга, преди всичко е движен от инерция. И ако проблемите апатия,неразбиране от страна на околните, незаинтересованост към света, липса на внимание, самота имат общочовешки адрес, то защо посоката е изток?

И все пак, макар най-новата кино визитка на България да ме озадачи повече отколкото да ме очарова, се надявам, че никой посредствен швед, швейцарец, австриец или австралиец няма да остане с впечатлението, че българите са предимно с бръснати глави и склонност към убийство или самоубийство. В качеството си на зрител допускам, че проблемът наистина  е в моя телевизор.

Advertisements

Един коментар

Subscribe to comments with RSS.

  1. Кристалина said, on май 2, 2010 at 8:26 am

    Да,проблемът наистина е в твоя телевизор!Само комплексарите като теб не разбраха,че киното е изкуство,а не визитна картичка!Аман от хора,които си мислят,че светът се върти само около тях!Пораснете ,четете,мислете!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

cokyon

Yenilikçi düşünceler Ve Hayattan zevk alma amacıyla diyelim. Kesin bir alanı yok sitenin.

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: