Asya Metodieva's Blog

Поколението на астматиците

Posted in Uncategorized by Asya Metodieva on февруари 7, 2011

Шшшт…тишина. Почти като в стиха „Разстрел, и след разстрела – червеи..”. И докато гилзите все още се търкалят по земята, ми се ще и аз да кажа няколко думи. Понеже днес тишината е най-подслушваната нематериална единица, съм склонна да вярвам, че все ще има кой да ме чуе. Започвам след миг, само да си взема астматичната помпичка..Просто не съм сигурна, че ще успея да напиша всичко на един дъх. Напоследък не ми достига въздух..

Спомням си едно късно дежурство – вечерта след като оповестиха списъците с досиетата на служители на БНТ.  Всички наоколо се суетяха, четяха, коментираха. Във въздуха се боричкаха малки кълбовидни мълнии от напрежение, любопитство, разочарование и изненада. Копирните машини превъзбудено бълваха десетки екземляри от заветния списък с принадлежалите към ДС служители на телевизията..

Късно вечерта бурята отмина – нюзруумът утихна, а електрическото напрежение, което витаеше преди часове във въздуха, сякаш беше оставило след себе си само миризма на пушек. Усетих тишина – същата като тази, която ме връхлетя в първата сутрин без СРС заглавия из първите страници на вестниците.

Онази вечер в телевизията бяхма дежурни заедно с още един колега с оскъден спомен за пионерските връзки, антипартийните вицове и разбира се, за агентите на ДС..Седяхме си и се друсахме с гъстата и лепкава тишина – първото, което си намерихме (както приляга на нашето поколение). По едно време един от по-опитните в занаята се обърна към нас и ни попита: „Добре, де, вие, като слушате, че този или онзи е бил агент, какво си мислите, как го усещате при условие, че не сте били част от онова време?”

Спомням си празния поглед на моя епохален съвременник – гледахме се втренчено няколко секунди. Взаимно си давахме сметка, че е редно да измислим нещо, в което да трепти тетивата на журналистическата ни природа. Все пак въпросът е важен – обществото като че ли живо се интересува от редовния „бюлетин” на Комисията по досиетата. Така след миг аз и колегата негласно сключихме сделка с поглед да бъдем позорно искрени и почти в един глас на въпроса: „Какво чувствате, като чуете ДС?”, отговорихме простичко: „Нищо”. Ще ми се да кажа същото и от трибуната на днешната тишина – тази след СРС-тата. Стига да не беше тази проклета астма..

Чувствам, че дишам все по-трудно. Купих си помпичка, спрях да гледам новини, с вестниците рано сутрин само подпалвам печката. И въпреки всичко не ме напуска усещането, че се задушавам. Мълчах си досега не от апатия, в каквато често биваме обвинявани – ние, ходилите на детска градина през ’89. Заради астмата си мълчах. Тези дни чух, че много млади българи имат подобен проблем..Разбрах също, че на немалко места по света лекували този рядък вид обществен задух. Един познат даже организира група, наел е автобус, изписал е върху него със спрей финалната фраза от онова стихче там горе и следващата седмица тръгват.. Защото поколението на астматиците иска да подиша чист въздух. А тук напоследък кислородът не достига. И като че ли някой все по-натрапчиво диша в слушалката..

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

cokyon

Yenilikçi düşünceler Ve Hayattan zevk alma amacıyla diyelim. Kesin bir alanı yok sitenin.

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: