Asya Metodieva's Blog

КомбайнероИнтелигентска

Posted in Uncategorized by Asya Metodieva on декември 8, 2011

Минах онзи ден покрай пъстро строените трактори в полите снимка: novinite.bgна „Александър Невски“. Еклектична гледка наистина. То е като да се разминеш със Шрек на Женския пазар в София. Хем се усмихваш, сякаш внезапно напът за работа си попаднал насред театрален декор, хем се респектираш от внушителния брой и външен вид на селскостопанските машини. А и самата дума ТРАКТОР звучи малко страшно..

Протестът иначе – като всеки български. И плътен, и малко нечистоплътен. Показват ти по телевизията уж всички гледни точки и като ги сдъвчеш, ти остава странният послевкус, че е така, ама не съвсем..

И пак за онази страшна дума. Размисли и гръмки реплики предизвика тя у редица смутени и възмутени столични души, родени или по стечение на обстоятелствата попаднали на жълтите павета.

Ето например един шофьор в телевизията, сякаш повлиян от ранното творчество на Оскар Уайлд, съвсем по софийски възропта срещу тракторните нашественици. И в не дотам учтива форма им пожела да си ходят на село, където им е мястото. Да си сипят вино и да си сложат едно парче сланина върху вестник. Потърси съпричастност в погледа ми и ме попита с патос: „Е, че нали така се забавляват селяните?“. Не отговорих, но пък на свой ред му пожелах наум довечера хлябът, дето ще го яде, да му загорчи. Йовковското ми чувство за справедливост наивно се обади и ми каза, че май тия същите тракторни нашественици произвеждат зърното. За хляба. То беше някаква вътрешна потребност у мен това благопожелание. Понеже приказката вървеше насаме и селяните нямаше как да чуят подканата на гражданина.

Малко по-късно обаче, друг гражданин, или казано иначе колега журналист, огорчен от аграрния вандализъм да разположиш трактори в центъра на София, уведоми от малкия екран протестиращите селяни, че не са желани в централната част на републиката, отредена предимно за люде със синя кръв и за бездомни кучета. Пак със синя кръв. Разгневи им се ефирно и от пиедестала на доброто възпитание и професионалните журналистически стандарти също ги прати на село да пият вино и да ядат сланина.

И покрай целия селскостопански спектакъл си мисля защо ли не вземе София сити да се отцепи?! Та тук хората са си от друго тесто. Съвсем различно и аристократично хлебно изделие. Бутер. Нищо общо със селската погача. И предлагам традиционното питие в самоотцепилата се територия да бъде коктейл „Достоевски“ – чаша студена вода, която щом си поръчаш в скъпия бар, всички наоколо си мислят „ИДИОТ“.

*снимка: www.novinite.bg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

cokyon

Yenilikçi düşünceler Ve Hayattan zevk alma amacıyla diyelim. Kesin bir alanı yok sitenin.

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: