Asya Metodieva's Blog

За мишките и хората от ДС

Posted in Uncategorized by Asya Metodieva on януари 17, 2012

Снощи плъхът от финалните кадри на „Шменти Капели“ ме сънува. Едно към едно – 24-годишна, средно интелигентна и средно разочарована.  И с относително добре развита автоцензура, що се касае до показването на среден пръст. Нали се сетихте за мишката от филма, която се рови из досиетата на ДС и така и не ни казва докрай онова, което вероятно, ако знаехме от самото начало, нямаше да стъпим в църква поне до епохата Бойко Борисов. Всъщност снаксът с досиетата никога не е предизвиквал особен апетит в журналистическия ми стомах. Може би тъкмо защото години наред те присъстват в новинарското меню в раздел „лапнеш нещо, глътнеш нищо“. Ей така – без последици, без разстрел и без червеи. Няма политически трупове като резултат от отворено досие. Няма и журналистически трупове. Те се наричат главни редактори. Хората, които разглобиха предишното идеологическо летоброене и от останките със същата сръчност сглобиха настоящото, след време ще наричаме призраци. Когато умрат. Аз лично нямам търпение.

Предъвкването на старата секретна документация май ми е безвкусно и заради ЕГН-то. Говоря от името на поколението, което знае много повече за снакса и далеч по-малко за Държавна сигурност. Концептуално погледнато, знам, че има два опиума за народа, които преди 89-та така и не са успели да се задържат на мода едновременно – комунизмът и религията. И толкоз.

Плъхът от „Шменти Капели“ не можа да заспи цяла нощ, след като ме сънува. Защото знаеше, че пожълтелите ДС листове, с които се храни повече от две десетилетия, за първи път ще ме провокират да пиша. Обикаляше цяла нощ из тъмното помещение, което обитава, и се чудеше дали този път ще ми запука, когато чуя за митрополити с агентурни псевдоними. Затова тази вечер дължа на проклетата мишка няколко реда.

Ей, плъх, накара ме да пиша. Да изтръгна цялата професионална и човешка вулгарност, която тлее под доброто ми възпитание, смиреност към света и благоприличие. И да се прекръстя със среден пръст като знак на благодарност към свещениците, които всяка година ни информират за рождението и възкресението на божия син. Благодарим ви за спектакъла, уважаеми господа! Беше ценен урок по религия на прехода. Или предпочитате постсоциалистическо християнство?! Сега може спокойно да обръснете брадите си. Ще им вземете добра цена в Драматичния..

Ей, плъх, ти чел ли си Джеймс Клавел? От години четеш само досиета, казваш..Нищо, ето ти няколко реда за приспиване, а аз все пак отивам да запаля една свещ, понеже утре е Атанасовден. И дано няма свещеници в храма.

..Тази нощ Чанги опустя. Отидоха си хората, но насекомите останаха. Останаха и плъховете. Те си бяха все там, под бараката. И много от тях отдавна лежаха мъртви, защото господарите им ги бяха забравили. Но най-силните още живееха. Адам все така късаше със зъби мрежата, за да се добере до храната отвън, бореше се със същото настървение, с което се бе борил от първия миг, когато го затвориха в клетката. И търпението му бе възнаградено. Страничната преграда се раздра, той се изтърколи върху живата храна и скоро от нея не остана нищо. После си почина, събра сили за следващата клетка и не след дълго получи и нейното живо месо. Ева дойде при него, той и се насити, тя също, а сетне двамата заедно поведоха битката за оцеляване. След време външната стена на един от изкопите се подрони, множество клетки се отвориха и мъртвите нахраниха живите, после слабите нахраниха силните — и така, докато накрая останаха само равните по сила. Тогава те започнаха да върлуват из лагера и да водят борба помежду си. И настана времето на Адам, защото той беше Царя. И властва до деня, в който волята му да бъде цар го напусна. Тогава той умря и нахрани по-силните от него. Защото цар винаги е най-силният — непобедим не само заради силата си, а заради хитростта, късмета и силата, взети заедно.

Цар сред плъховете.

(из „Цар Плъх“ от Джеймс Клавел)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

cokyon

Yenilikçi düşünceler Ve Hayattan zevk alma amacıyla diyelim. Kesin bir alanı yok sitenin.

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: