Asya Metodieva's Blog

След края на света. В Букурещ.

Posted in Uncategorized by Asya Metodieva on септември 24, 2012

В 9 сутринта след съботната нощ Букурещ изглежда научнофантастичен. Заради зелените метли, които виждам навсякъде около себе си, или заради липсата на сън през изминалите 24 часа, чиято кулминация беше концертът на Ленард Коен насред внушителния румънски площад „Конституция”. Докато неделният град все още се прозява, служителка по чистотата позира за снимка. Благодарна съм й. Тя е доказателство, че тази сутрин беше истинска.

Освен зелените метли навред е пълно и със зелени чували. Все едно живеещи в центъра румънци спешно тази сутрин са решили да се изнесат под натиска на среднощните нашественици. Още сънени, са събрали най-необходимото и са драснали чертата. А чувалите седят, сякаш изтървани в бързината – по тротоари, край пейки, подпрени на някой уличен стълб или като естествено продължение на пешеходна пътека.

И все пак румънци в Стария град на Букурещ по всяка вероятност не живеят. Да не са луди! Или са 16-годишни или не съществуват. Но зелените чували съществуват. Снимам ги за всеки случай. Нашествениците снощи бяха тук. Видях ги с очите си. В чувалите са натъпкани веществените доказателства за това твърдение  – смачкани хартии от изядени набързо дюнери. Сандвичи с много пържени картофи и майонеза, предназначени да задоволят онзи глад. След третото голямо питие. Виждат се още богат асортимент кутийки от бира, цигари, ягодов шейк, презервативи, Ред Бул и неговите производни.

И така, Старият град на Букурещ нощем се превръща в пространствено-времеви феномен, несравним с нищо, което можем да открием в Студентски град, на Слънчев бряг или..където и да си мислим, че е българският Лас Вегас. В 3 през нощта в центъра на Румъния никой не се вълнува къде е българският Лас Вегас. Часове по-рано обхождам с нищо неподозиращ туристически поглед същите улички – празни просторни кафенета са подпрели всяка стара къща. По един зачетен във вчерашен вестник господин на средна възраст пийва кротко кафе на припек, без да предполага, че го ползват за рекламно лице. Няколко часа по-късно светът се завърта. Мракът кръвожадно залива павираните улички. Кроткостта на кафенетата е насилствено отнета.

Те нахлуват на рояци. Орди. Стада. Ята. Малки и големи групи. Среден размер – гимназиален до първа година в университета. Движа се сред тях почти на пръсти с прозрението, че пубертетът е най-ярката форма на безсмъртие. В главата ми, където все още звучи Ленард Коен, нахлува музика от шест различни посоки. Опитът да я различа е безсмислен. Почти като да подреждаш кубчето на Рубик след употреба на абсент.

На разсъмване дочитам „Вино от глухарчета” в Макдоналдс и бавно се приземявам на планетата Земя на път за София. А тя, планетата, трябваше да експлоадира тези дни – така вещаеха от НАСА по повод най-мощните изригвания на Слънцето от 300 години насам.. Тогава зелените метли на Букурещ щяха просто да изметат отломките и да разчистят пътя към новото Сътворение. Докато Ленард Коен пее своята „Алелуя” насред безсмъртния балкански апокалипсис.

Leonard Cohen, „Hallelujah“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

cokyon

Yenilikçi düşünceler Ve Hayattan zevk alma amacıyla diyelim. Kesin bir alanı yok sitenin.

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: