Asya Metodieva's Blog

ТОТО

Posted in Uncategorized by Asya Metodieva on ноември 22, 2012

Един пернишки тото милионер ужасно ни смути тези дни. Той не чете Хорхе Букай, не е участвал в нито един сезон на Биг Брадър и, представете си, не мечтае за околосветско пътешествие, в което да инвестира придобитите милиони. Отгоре на всичкото съвсем ни шокира с готовността си да се покаже по телевизията.

И така ни изненада Росен Русимов с дефицита си на мечти, че чак ни свари неподготвени. Сигурна съм, че всеки уважаващ себе си талантлив колега журналист поне веднъж е имал честта да влезе в тото пункт (в дните на назряващ джакпот) с фундаменталния въпрос: „За какво ще похарчите парите?!”

Та от тези съдържателно сходни анкети съм останала с впечатлението, че всеки от нас сякаш носи в ума си списък с покупки, поемайки към тотото. Или хайде – онези материални мечти, които се надяваме да направят живота ни по-различен. Няма нищо срамно в това да мечтаеш за нова кола, по-голяма къща, почивка на екзотични места или просто бягство за няколко години от работата, която не понасяш. Но е някак очарователно как тото поривът превърна тези битови химери в социална норма, общ копнеж, почти равен по енергия на религиозен ритуал.

Е, този път ударихме на камък. Росен Русимов не е един от нас. Почти като беглец от разказ на Елин Пелин, самонастанил се в друго време насред Перник, той сякаш е тук с единственото предназначение да размаха под носовете ни един печеливш фиш и да ни каже – не, вие и този път няма да видите Австралия, а аз ще си купя трактори.

 И ми стана ужасно симпатичен. Със своята безмечтателност и неокриленост. Представих си го като единствения удавник на дъното на тото кладенеца, в който си седим година след година в очакване на поредния тираж – с опънати вратове и поглед към небето. Пернишкият тото милионер гледа към земята. Казва, че бил щастлив и преди да удари съдбовната комбинация. Щото децата му са живи и здрави. И с нотка на финансово самочувствие заявява, че сега може да сменят университета на друго място, ако искат.

 Сигурно това е същият герой, който бие жена си след втората ракия, който така е свикнал с пространството около себе си, че то изчерпва представата му за космос. И все пак герой, който сме позабравили, понеже в телевизора са се настанили всякакви цветни тризначки, силиконови феи, идоли със съмнително съдържание и качества на чизбургер от McDonald’s. Така с неочакваната си ефирна поява този чудат българин от старо време малко ни пообърка.

 И ни остави загледани в късмета му – да седим и да се чудим на дъното на кладенеца колко здраво трябва да си стъпил на земята, за да може дори големият джакпот да не може да те помръдне..

Advertisements

2 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Димитър Иванов said, on ноември 26, 2012 at 10:25 am

    Много добър материал и смея да твърдя с много точна времева препратка.
    Отдавна съм застъпник на тезата, че България преди сакралното лето Господне 1944-то е била десетки години икономически напред, в сравнение с годините на т.нар. Преход. И тази моя теза ежедневно се потвърждава. Било от книгите и документите, които откривам от този период, било то от приказките на малкото останали живи хора, които помнят Царска България, било то от личните ми разсъждения.
    И докато аз си разсъждавам, чета и приказвам, моята любима страна се пълни с все повече хора, които единствено чакат своя джакпот. Независимо какъв. От тотото, от живота, от работата, от далаверка, от сделка, от брак, от държавата… А все по-малко хора говорят за своето развитие, за развитието на населеното място, в което живеят, за развитието на страната, да не говорим за света. Това настроение на мрачно безпътие, на трагична предопределеност, на пасивна безпомощност като че ли е завлядало главите на голяма част от гражданите на днешна България. И докато тези граждани не се освободят от него, нямат желание за развитие, нямат хъс за промяна, ще останат единствено с химерата джакпот. Джакпот, който някак си остава единственото спасение от сивия, мрачен и отруден живот в България. А докато този джакпот падне, защо да не изгледат още няколко сезона на Бай Брадър, някой запленяващ турски сериал с актьорска игра още по невероятна от предидущия или просто да отпиват поредната глътка шльокавица с тъжната радост, че все пак на Вуте му е малко по-зле!

  2. Blackmore said, on август 23, 2013 at 6:27 am

    И на мен ми допадна написаното. Интересен поглед към нещата, за който не се бях замислял. А за Ася- очевидно интелигентна, способна и много красива жена… 🙂 Радвам се всяка сутрин сега, през август, денят ми да започва с нея. 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

cokyon

Yenilikçi düşünceler Ve Hayattan zevk alma amacıyla diyelim. Kesin bir alanı yok sitenin.

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: