Asya Metodieva's Blog

Глътка волност за из път

Posted in Uncategorized by Asya Metodieva on юни 24, 2013

Няма по-подходящо място на тръгване от Прага да се озовеш в кафе Славия. В неделя следобед ваниловият въздух и ароматът на току-що изпечени козуначени кифлички край Вълтава ме съпровождат до самия вход на знаменитото пражко кафене. Спирам на този ъгъл точно преди да поеме по един от мостовете над реката, за да хвърля поглед към сградата на Народния театър и да изпия чаша вино преди полет.

В последния ден Прага винаги е специална. Благосклонна и щедра, готова да ти даде точно толкова от себе си, че да те изкуши да се върнеш. Защото в кафе „Славия“ ще се върна непременно. Като всички онези жадни поети, музиканти, политици и архитекти, бохеми с освободени души и с вкус към живота, които са се отбивали тук през годините, за да черпят вдъхновение.

Отваря врати в края на 19 век. За това време залите са попили дръзките идеи и окъснелите разговори на поколения мислещи чехи. Почетните граждани на Прага – онези, дето са намирали пристан в тихите размишления и светската разюзданост, която само изгревът на новия ден е можел да прогони.

Поръчвам си шоколадов мус и чаша розе. Имам половин ден в този град и няколко недочетени страници от книгата, която нося със себе си. А в дъното на салона пианото си тананика Лунната соната.

Снимките са навсякъде. На онези, които са прекарвали лежерните си следобеди на някоя от масите наоколо. Правили са скици, довършвали са романи. През 30-те години „Славия“ затваря врати за кратко, променят интериора, обзавеждат го във френския стил Арт Деко. В годините на комунизма тук намират покрив първите дисидентски идеи, родени под чешкото небе. Вацлав Хавел се запознал с жена си на някоя от съседните маси. Забавлява ме мисълта да отгатна точно на коя. Обхождам просторните салони с поглед, мислено допирам пръсти до стените, масите, до старото пиано. С онова усещане, че за полет не ти трябва непременно открито простраство. В „Славия“ въздухът опиянява с мириса на свобода, няма я в менюто, но е някак завещана.

В моя последен пражки следобед взимам глътка от тази волност за из път. За революцинни цели, за моментите, в които не ми достига смелост или просто да си напомням, че ъгълът, на който понякога спирам спонтанно за един шоколадов мус, всъщност е посока.

кафе „Славия“, Прага

DSC_0554   кафе "Славия", Прага   DSC_0559              DSC_0555

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

cokyon

Yenilikçi düşünceler Ve Hayattan zevk alma amacıyla diyelim. Kesin bir alanı yok sitenin.

WordPress.com

WordPress.com is the best place for your personal blog or business site.

%d bloggers like this: